Националното първенство по подледен риболов завърши с голяма сензация. Шампион на България за 2016 г. стана колегата Слави Лазаров от отбора на „Мосела”, когото едва ли някой е включвал в сметките за призовите места преди сезона. 39-годишният софиянец обаче се справи отлично в условията на жестока конкуренция от останалите състезатели. Другите момчета от „Мосела” също се представиха силно и тимът спечели сребърните медали в отборното класиране, като отстъпи само пред шампионите от „Майсторски риболов”. Днес даваме думата на Слави, за да разкаже за преживяванията си в шампионата.

• Честита победа! Разкажете как започна за вас сезонът?
• Отборът на „Мосела” го сформирахме в последния момент – аз, Николай Николов, Добромир Спасов и Евгени Янев. Въобще не ми е минавало през ума да ставам индивидуален победител, за всички нас важно беше отборното класиране. Затова и в трите състезания изработихме много добра обща тактика, която ни помогна.
• Първото състезание беше на язовир „Малък Беглик”. Какво се случи там?
• Риболовът на този водоем, както и на останалите два в следващите кръгове, беше много активен. Имаше достатъчно риби, въпросът беше да се ловят предимно бабушки, тъй като тежат доста повече от костурите. Първия ден станах победител в сектора, втория ден завърших втори. Ловяха се между 2 и 3 кила на състезател. Ники от нашия отбор постави републикански рекорд за най-голяма риба, извади костур почти два килограма! Времето беше отвратително, валеше дъжд и сняг през цялото време. Бяхме мокри до кости, въпреки че ползваме защитни костюми. Много тежко състезание стана.
• Как мина следващият турнир на „Голям Беглик”?
• Там условията бяха други, тъй като се ловеше на по-голяма дълбочина. Налагаше се да ползваме мормишки с тегло 0.9 грама. Първия ден лових добре само час и половина, дори мислех, че ще бъда последен. Оказа се, че съм завършил пети в сектора. За втория манш коригирах играта си и се класирах първи. Ловяха се само костури, които искаха много хранене. Рибите бяха някак си разпилени. За добро класиране трябваше улов над 1.8 кг.
• В крайна сметка титлата ви се е решила в третия турнир на язовир „Широка поляна”.
• Там и двата дни бях секторен победител. Това състезание беше доста сложно, тъй като се ловиха смесено и костури, и бабушки. Особено втория ден рибите станаха капризни, кълвяха със съвсем леко почукване. В този ден успях да наловя едри бабушки, с тегло между 150 и 300 грама. През цялото време се криех, за да не ме усетят и да дойдат да ме разпробият. До този втори манш Методи Костов от „Майсторски риболов” ме водеше с три точки, а Ники от нашия отбор имаше аванс от две. Свърши състезанието, Мето дойде, стисна ми ръката и каза „Честито”. Оказа се, че съм първи в крайното индивидуално класиране. А моят съотборник Ники завърши втори. Бяхме втори и отборно, което за нас е много сериозно постижение.
• Разкажете сега какви мормишки използвахте?
• Както споменах, и в трите състезания рибите бяха активни. Не е като друга година, когато е имало маншове с по 9-10 бройки. При тази активна риба преценихме, че няма смисъл да използваме микро-мормишки. Пропадат много бавно и се губи време. На „Малък Беглик” и „Широка поляна” ловихме с примамки от грамажа между 0.34 и 0.4 грама. Това е някакво приемливо средно тегло. Само на „Голям Беглик” се налагаше да вкараме в употреба по-тежките мормишки заради дълбочината. Въобще, и в трите състезания въпросът беше примамката да бъде с приемливи за рибата габарити, и в същото време да пропада по-бързо до дъното, тъй като риболовът вървеше интензивно. Това е, нищо секретно няма.
• Каква стръв и захранка ползвахте?
• За стръв слагахме хирономус, както всички останали състезатели. Хранехме с глина, примесена с фуил. Подавахме я с кърмушка. Интересното беше, че при дохранването в хода на състезанието кърмушката не трябваше да се спуска до дъното, а да се отваря поне на метър отгоре. Удареше ли в дъното, рибите се разбягваха. Аз лично дори дохранвах на ръка с малки топки, ако дълбочината беше до 4 метра. За по-дълбокото вече се налагаше да се храни с кърмушката.
• Казвате, че сте хранили с глина и фуил. Защо не ползвахте само чист фуил, както ловят доста от другите състезатели?
• Според мен това е грешка при активната риба, тъй като чистият фуил събира предимно дребосъци. Изяждат го бързо и се разбягват. Топката глина задържа рибите под дупката за по-дълго време, пристигат и по-едри екземпляри. Отнема им време да човъркат глината, докато стигнат до фуила. През това време работата ви е да ги ловите възможно най-бързо. Когато кълването се разреди, само трябва да дохраните.
• А каква тактика с придвижване избрахте? Има колеги, които дупчат много дупки и ги обикалят на бегом.
• Аз ловя точно по обратния начин. Пробивам по няколко дупки в две зони на сектора, захранвам ги и ги прикривам с флагче. След това просто се местя от едната зона до другата и обратно. Според мен при активни риби, както беше тази година, това е най-добрата тактика. Впрочем целият ни отбор лови по този начин.
• Все пак отборно завършихте втори, титлата отиде в многократните шампиони от „Майсторски риболов”?
• За нас и второто място е успех. А и „Майсторски риболов” са сериозен отбор, с много добра подготовка. Вижте, ние не ламтим за купи и медали. Просто искахме да покажем на останалите, че разбираме от този риболов, и мисля че се получи.
• Прогнозите преди сезона въобще не включваха „Мосела” дори в челната тройка. Вие сте две коли хора, даже не тренирате всеки път преди състезание?
• Така е, тренирахме само преди турнира на „Малък Беглик”. Причината беше, че заради липсата на лед около София в последния момент се налагаше турнирите да бъдат измествани в Родопите. Да де, ама в петък ние сме на работа. И затова пътувахме направо в събота сутринта за последните две състезания. Въпреки, че не бяхме тренирали, нещата се получиха добре.
• Почнаха ли да ви разпробиват, когато се разбра, че „Мосела” има шанс за по-предно класиране?
• Мен не толкова, но Ники и Добромир ги разпробиха колеги от отбора на „Биг Фиш”, който също имаше шансове да завърши на второ място. По принцип това не е забранено от регламента, тъй като се спазва дистанция от 5 метра от защитената с флагче дупка. Но „Биг Фиш” се представиха много силно втория ден на „Широка поляна”, имаха две първи и две втори места. Това е отличен резултат. На „Малък Беглик” един колега също дойде да лови близо до мен. Само че аз бях вдигнал рибите само на метър под леда. И хващах по 3-4 за времето, докато той вадеше една от дълбокото. Аз лично това с разпробиването не го разбирам, а и не ловя така. Предпочитам да си намеря собствена дупка с активни риби, вместо да се опитвам да ловя чуждите.
• За вас това е четвърто участие в националния шампионат. Кой от колегите от другите отбори ви е помагал най-много?
• Лека му пръст на бате Любо Венков от троянския отбор „Боби Фишер”. Помните го, беше вицешампион на лед, а на световното първенство в Беларус спечели секторна победа. Той ми обясни навремето, че отиваме на риболов, а не на захранване. На един излет си отвори куфара, показа ми глината и стръвта си, и ми обясни най-подробно как според него би трябвало да се подходи към всяко състезание. От него знам, че не трябва да се озърташ кой какво и как лови, а да си гледаш собствения риболов.
• Какво бихте казал в заключение?
• Благодаря на организаторите на първенството от БФРС и лично на г-н Йордан Софков. Всичко беше организирано както трябва, а и отношенията между всички отбори и състезатели бяха приятелски, както е редно. Поздрави на всички колеги, с които се съревновавахме през този сезон на леда. За нас беше чест!

Разговор на Станил Йотов